Трябва ли ЧСИ да събират дългове извънсъдебно и да бъдат синдици: ползи, рискове и защита за гражданите

В последните дни се появиха предложения за разширяване на правомощията на частните съдебни изпълнители. Сред обсъжданите идеи са ЧСИ да участват в извънсъдебното събиране на вземания, да съдействат за сключване на споразумения, да удостоверяват факти, да организират доброволни продажби и дори да бъдат назначавани като синдици в производства по лична несъстоятелност.

Поддръжниците на тези промени твърдят, че те ще намалят съдебните дела за малки задължения, ще спестят разходи и ще дадат възможност на хората да уредят дълговете си преди да се стигне до запори и принудителни продажби. Срещу предложенията обаче се обявиха представители на адвокатурата, според които подобно разширяване на дейността на ЧСИ ще доведе до опасно смесване на функции.

Въпросът не е просто дали ЧСИ трябва да получат още правомощия. По-важно е дали предложените промени действително ще облекчат гражданите, или ще създадат нов начин хората да бъдат притискани да плащат задължения, които все още не са проверени и установени от съд.

Затова е необходимо предложенията да бъдат разгледани не от гледната точка на удобството на кредиторите, съдилищата или самите ЧСИ, а преди всичко от гледната точка на защитата на гражданите. Кои промени могат да бъдат полезни, кои крият рискове и как трябва да бъдат уредени, за да не се превърне доброволното плащане в прикрито принудително изпълнение?

Как законът действително може да защити хората при събиране на малки задължения

Малките задължения не бива да се превръщат в огромни суми заради съдебни такси, адвокатски разноски, лихви и такси по изпълнителни дела. Затова е разумно, преди да се стигне до съд и принудително изпълнение, гражданинът да получи възможност да провери задължението, да го оспори, да плати доброволно или да договори разсрочване.

Това обаче не трябва да става чрез процедура, която прилича на принудително изпълнение и създава страх, че човекът вече е осъден.

Най-доброто решение за хората е предварителното извънсъдебно уведомяване да се извършва от независим орган, медиатор или специално регулирана служба, а не от съдебния изпълнител, който впоследствие може да наложи запори, възбрани и да продаде имущество.

Ако законодателят все пак реши тази дейност да бъде възложена на ЧСИ, трябва да бъдат въведени строги гаранции.

Поканата трябва да съдържа ясно и на видно място обяснение, че няма съдебно решение, няма изпълнително дело, не може да бъде наложен запор и гражданинът има право да не признае задължението. Документът не трябва да изглежда като призовка, покана за доброволно изпълнение или предупреждение за принудителна продажба.

Кредиторът трябва да представи всички доказателства за възникването на вземането, договора, фактурите, начина на изчисляване на сумата, начислените лихви и извършените плащания. Не е достатъчно човекът просто да бъде уведомен, че дължи определена сума.

Всички разходи по предварителната процедура трябва да бъдат за сметка на кредитора. Към задължението на гражданина не бива да се добавят такси на ЧСИ, разходи за уведомяване или възнаграждения за събиране.

Мълчанието на длъжника не трябва да се приема за признание на дълга. Искането на информация, опитът за преговори или предложението за разсрочване също не бива автоматично да се смятат за признание, отказ от давност или отказ от правото на защита.

При писмено възражение процедурата трябва да приключва незабавно. Кредиторът, ако смята, че вземането му е основателно, трябва да го докаже пред съд.

ЧСИ, участвал в извънсъдебното събиране, не трябва да има право впоследствие да води изпълнителното дело за същото задължение. В противен случай ще съществува финансов интерес доброволната процедура да премине в принудително изпълнение.

Трябва да има и максимален размер на вземанията, за които може да се използва тази процедура. Тя следва да бъде предназначена само за малки и сравнително ясни задължения, а не за сложни банкови кредити, спорни неустойки или потребителски договори с неравноправни клаузи.

Особена защита трябва да получат възрастните хора, лицата с увреждания, хората под запрещение и гражданите в тежко социално положение. При тях не бива да се допуска сключване на споразумение, без да са получили разбираемо обяснение за последиците и възможност за независима правна консултация.

Необходимо е да има държавен контрол върху текстовете на поканите, размера на таксите, начина на комуникация и поведението на лицата, които събират вземанията. При подвеждащи писма, натиск, заплахи или укриване на правото на възражение трябва да се налагат сериозни санкции.

Трябва ли ЧСИ да бъдат синдици

За гражданите е по-добре ЧСИ да не бъдат назначавани като синдици по лична несъстоятелност.

Синдикът трябва да бъде независима фигура, която управлява производството под контрола на съда и балансира интересите на всички кредитори с правата на длъжника. Частният съдебен изпълнител е професионално свързан с индивидуалното принудително събиране на вземания. Смесването на тези роли може да създаде съмнения в безпристрастността и да подкопае доверието в процедурата по личен фалит.

Ако няма достатъчно синдици, правилното решение е държавата да обучи и впише повече квалифицирани специалисти, да определи ясни правила за назначенията и да осигури адекватно възнаграждение. Недостигът на кадри не трябва да се решава чрез смесване на професии с различни функции.

Кои предложения могат да бъдат полезни

Електронният достъп до изпълнителните дела е необходим и трябва да бъде въведен възможно най-скоро. Гражданите трябва да виждат дистанционно всички документи, начислени такси, наложени запори, постъпили плащания и извършени действия.

Удостоверяването на факти също може да бъде полезно, ако ЧСИ единствено описва обективно какво е установил, без да решава правния спор и без да прави заключения, които са работа на съда или на вещите лица.

Доброволните електронни търгове могат да се разрешат само при предварително и информирано съгласие на собственика, прозрачни правила за наддаване, ясни такси и защита срещу фиктивни участници и свързани лица.

Помощта при установяване на наследствено имущество също може да бъде полезна, ако се извършва при строга защита на личните данни и при предварително определена цена.

 Най-добрият модел за хората

Полезните предложения трябва да бъдат приети отделно, а не като общ пакет.

Електронизацията, прозрачността и по-лесният достъп до информация са в интерес на гражданите. Възможността малките задължения да бъдат уредени преди съд също може да бъде полезна.

Но предварителното събиране не трябва да се превръща в скрито принудително изпълнение. Човекът трябва ясно да знае, че не е осъден, че може да оспори дълга и че отказът да плати не позволява автоматично налагане на запор.

Най-важният принцип е прост: този, който има власт да отнема принудително имущество, не трябва едновременно да се представя като независим посредник между кредитора и длъжника.

Законът трябва да намалява разходите за гражданите, без да намалява правото им на защита.

Какви са рисковете за хората

Най-големият риск е гражданите да възприемат извънсъдебната покана от ЧСИ като вече започнало принудително изпълнение. Повечето хора свързват частния съдебен изпълнител със запори на сметки, възбрани, опис и продажба на имущество. Затова дори върху документа да пише, че плащането е доброволно и че няма съдебно решение, много получатели могат да платят от страх, без да проверят дали действително дължат сумата.

Така може да бъдат събрани задължения, които са изчислени неправилно, вече са платени, погасени са по давност или съдържат спорни такси, неустойки и лихви. Възможни са и случаи на сгрешен длъжник, наследствени задължения с неясен размер или сметки за услуга, която човекът не е ползвал. При съдебно производство кредиторът трябва да докаже претенцията си, докато при извънсъдебната процедура съществува опасност тежестта на практика да бъде прехвърлена върху гражданина, който трябва сам да установи защо не дължи.

Особено сериозен е рискът човек да подпише споразумение или признание на дълга, без да разбира правните последици. Подобен документ може да затрудни по-късното оспорване на сумата и да прекъсне погасителната давност. Плащането на една малка вноска също може да бъде представено като потвърждение, че целият дълг се признава. Затова гражданите не трябва да бъдат подтиквани да подписват документи веднага или без възможност за независима правна консултация.

Другият голям проблем е смесването на роли. ЧСИ ще бъде ангажиран от кредитора, но пред длъжника ще се появява с авторитета на лице, на което държавата е предоставила принудителни правомощия. Това поражда съмнение дали той може едновременно да защитава интереса на възложителя, да бъде безпристрастен посредник и при неуспех да участва в последващото принудително събиране.

Ако един и същ ЧСИ може първо да изпраща доброволни покани, а след това да образува изпълнително дело, се създава и финансов интерес процедурата да премине към следващия, по-скъп етап. Дори конкретният ЧСИ да действа коректно, самата конструкция поражда недоверие.

Съществува и опасност обещаното поевтиняване да не се случи. Ако към първоначалното задължение бъдат добавяни такси за уведомяване, проверки, кореспонденция, изготвяне на споразумение или събиране на вноски, малкият дълг отново може да нарасне. Затова всички разходи по предварителната процедура трябва да бъдат за сметка на кредитора, който я е поискал.

Най-уязвими ще бъдат възрастните хора, лицата с увреждания, хората с ниска правна грамотност и гражданите в тежко финансово положение. Те по-лесно могат да приемат всяко писмо от ЧСИ като задължително разпореждане и да се съгласят на вноски, които не могат да плащат, или да признаят вземане, което е спорно.

При масови задължения към телекомуникационни дружества, банки, топлофикации, ВиК оператори и други големи кредитори има и риск процедурите да бъдат автоматизирани. Тогава могат да се изпращат хиляди покани без достатъчна индивидуална проверка на договорите, плащанията, давността и самоличността на длъжника. Авторитетът на ЧСИ не трябва да се използва като заместител на реалната проверка дали претенцията е основателна.

Риск съществува и за личните данни. При извънсъдебно събиране ще се обработва чувствителна информация за задължения, имущество, адреси, банкови сметки и финансово състояние. Законът трябва ясно да определи до какви регистри може да има достъп ЧСИ преди да е започнало изпълнително дело и как гражданинът ще разбира кой е извършвал справки за него.

Ако ЧСИ получат право да бъдат и синдици при личния фалит, възниква допълнителен конфликт. Длъжникът може да се окаже в производство по несъстоятелност, управлявано от представител на същата професия, която преди това е извършвала принудителни действия срещу него. Това може да отслаби доверието, че синдикът балансира безпристрастно интересите на длъжника и всички кредитори.

Основният риск е съдебната проверка да бъде заменена с психологически натиск. Намаляването на делата и разходите е разумна цел, но не бива да се постига чрез по-слаба защита за гражданите. Доброволното уреждане е полезно само когато човекът разбира правата си, разполага с всички доказателства за дълга и може да откаже, без това да води до неблагоприятни последици.

Могат ли рисковете за гражданите да бъдат избегнати

Рисковете могат да бъдат значително ограничени, но само ако защитата на гражданите бъде записана ясно в закона. Не е достатъчно да се обещае, че процедурата ще бъде доброволна, евтина и удобна. Трябва предварително да бъде определено какво ЧСИ може да прави, какво му е забранено и какви са последиците при нарушение.

Най-сигурното решение е предварителното извънсъдебно уреждане на задължения да се извършва от независим орган, медиатор или специално регулирана служба, която няма право впоследствие да налага запори и да продава имущество. Така гражданинът ще знае, че получава предложение за доброволно уреждане, а не предупреждение от бъдещия орган на принудителното изпълнение.

Ако законодателят все пак възложи тази дейност на ЧСИ, поканата трябва ясно да посочва, че няма съдебно решение, няма изпълнително дело и не може да бъде наложен запор само въз основа на полученото писмо. Тя не трябва да изглежда като съдебна призовка или покана за доброволно изпълнение и не трябва да съдържа заплахи за възбрани, опис или продажба на имущество.

Към поканата трябва да бъдат приложени всички доказателства за дълга. Гражданинът трябва да вижда кой е първоначалният кредитор, на какво основание се иска сумата, как е изчислена, какви лихви и такси са начислени и кога е настъпила изискуемостта. Не бива човекът сам да издирва документи и да доказва, че не дължи. Кредиторът трябва да докаже претенцията си.

Мълчанието не трябва да означава признание. Искането на информация, предложението за разсрочване или плащането на малка сума също не бива автоматично да водят до признание на цялото вземане. Това е особено важно, защото признанието на едно вземане може да има последици за погасителната давност.

При възражение от страна на гражданина извънсъдебната процедура трябва да бъде прекратявана незабавно. ЧСИ не трябва да решава дали възражението е основателно. Ако кредиторът продължава да твърди, че сумата се дължи, той трябва да се обърне към съда и да докаже вземането си по установения ред.

Всички такси за тази предварителна процедура трябва да бъдат плащани от кредитора. Не бива малък дълг отново да нараства чрез такси за изпращане на писма, справки, преговори, изготвяне на споразумение и събиране на вноски. Именно намаляването на разноските е основният аргумент, с който Камарата на ЧСИ защитава предложението.

Задължителна гаранция трябва да бъде забраната ЧСИ, който е водил извънсъдебната процедура, след това да поеме принудителното изпълнение по същото вземане. Иначе остава съмнение, че лицето, което предлага доброволно уреждане, има финансов интерес случаят да премине към изпълнително дело.

Трябва да има и максимален размер на задълженията, за които процедурата може да се използва. Тя може да бъде подходяща за малки и ясно документирани сметки, но не и за сложни банкови кредити, спорни неустойки, ипотечни задължения или вземания, при които има съмнение за неравноправни клаузи.

Възрастните хора, лицата с увреждания и гражданите в тежко социално положение трябва да получат допълнителна защита. Не бива да се допуска те да подписват споразумения веднага при посещение или телефонен разговор. Трябва да имат време за размисъл и възможност да получат независима правна консултация.

Необходим е и външен контрол. Министерството на правосъдието вече има инспекторат, който проверява дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, но при въвеждането на нова извънсъдебна дейност трябва да има специален ред за жалби, кратки срокове за проверка и сериозни санкции при подвеждащи писма, натиск или укриване на информация.

При тези гаранции част от опасностите могат да бъдат намалени. Не може обаче напълно да се премахне психологическият ефект от факта, че поканата идва от ЧСИ. Затова най-чистото и безопасно решение за хората остава доброволното уреждане да бъде отделено от органа, който впоследствие може да упражни принуда.

Доброволната процедура може да бъде полезна само ако гражданинът има реален избор. Когато отказът е възможен само на хартия, а писмото създава страх от незабавен запор, доброволността се превръща във формалност.