България получи положителна оценка за нови 1,1 млрд. евро по ПВУ, но не всички условия са изпълнени
Европейската комисия даде положителна предварителна оценка на четвъртото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост. Искането е на стойност 1,1 млрд. евро и обхваща реформи и инвестиции в ключови области като борбата с корупцията, енергетиката, транспорта, професионалното образование, здравеопазването и подкрепата за бизнеса.
Оценката обаче не означава, че цялата сума ще бъде изплатена веднага. Според Комисията България е изпълнила задоволително 23 от общо 26 ключови етапа и цели. За останалите ангажименти страната ще разполага с допълнително време, а част от средствата може да бъде временно удържана.
Сред най-важните реформи, отчетени като изпълнени, са мерките за противодействие на корупцията. Те включват законодателство за създаване на политически и финансово независима антикорупционна комисия, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.
Положително са оценени и промените в държавната енергетика. Предвижда се преструктуриране на Българския енергиен холдинг с цел подобряване на корпоративното управление и ограничаване на риска държавни средства да бъдат използвани за кръстосано субсидиране на въглищни дейности.
Като изпълнен етап е отчетено и създаването на Национален фонд за декарбонизация. Фондът трябва да подкрепя проекти за енергийна ефективност на сградите. Определен е негов управител и са приети правила за функционирането му.
Европейската комисия отчита и напредък в насърчаването на възобновяемата енергия. Близо 1400 домакинства са получили подкрепа за изграждането на слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични инсталации за производство на електроенергия.
Сред одобрените мерки е новият договор за обществена услуга в железопътния транспорт. Целта е да се подобрят качеството и достъпността на влаковите услуги и да се увеличи използването им от пътниците.
Приета е и обновена правна рамка за транспорт с нулеви и ниски емисии. Тя включва правила за електрическата мобилност и за създаването на зони с ниски емисии.
Не всички ангажименти обаче са изпълнени. Комисията посочва, че законодателството в областта на водоснабдяването и канализацията не е влязло изцяло в сила.
България е декларирала и че една от целите за подкрепа на културния сектор все още не е постигната. Страната планира да изпълни този ангажимент до 31 август 2026 г.
При трети ключов етап, свързан с обществения транспорт, проблемът е в недостатъчно ясната формулировка на условието. Европейската комисия е поканила България да представи мотивирано искане за промяна на плана.
Заради неизпълнените условия страната може да получи частично плащане. Средствата за успешно изпълнените етапи могат да бъдат преведени, докато сумата, свързана с останалите ангажименти, бъде временно задържана.
Предварителната оценка е изпратена на Икономическия и финансов комитет. Той разполага с четири седмици, за да представи становището си.
България има един месец, за да отговори на констатациите на Европейската комисия. Ако Комисията потвърди, че част от условията не са изпълнени, тя ще определи размера на временно удържаните средства според значимостта на съответните реформи и инвестиции.
Страната ще разполага със срок до 31 август 2026 г., за да изпълни останалите ангажименти. При успешно изпълнение задържаната част от плащането може да бъде освободена.
България подаде четвъртото си искане за плащане на 2 април 2026 г. Планът за възстановяване и устойчивост предвижда общо 6,17 млрд. евро безвъзмездно финансиране за инвестиции и реформи.
Сроковете обаче са кратки. Всички ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до август 2026 г., а окончателните искания за плащане трябва да бъдат подадени до септември.
Положителната оценка на Европейската комисия е важен сигнал за напредък, но решаващият въпрос остава дали България ще успее да завърши всички ангажименти навреме и да получи пълния размер на предвидените средства.
Източник https://novini.site/chetvartoto-plashtane-po-pvu/
