Становище на Фискалния съвет относно Проектобюджет 2026

Резюме на становището на Фискалния съвет относно проекта на Закон за държавния бюджет на РБ за 2026 г. и АСБП 2026–2028 г.

Основни акценти от документа на Фискалния съвет:

• Голям дефицит и липса на фискална консолидация: Планираният дефицит по КФП от 5,7% от БВП (7,19 млрд. евро) за 2026 г. влошава фискалната позиция на страната. Проектобюджетът узаконява трайното надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3%.
• Липса на реални структурни реформи: Правителството не предприема достатъчно реформи за оптимизиране на неефективните разходи в публичния сектор. Заложеното 10-процентно съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. спестява едва 85,0 млн. евро.
• Непоследователна осигурителна реформа: Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски към държавните служители и магистратите (в съотношение 80:20) е съпроводено с механизъм за брутно компенсиране на заплатите. Това изцяло неутрализира фискалния ефект през 2026 г. и на практика отлага същинското преструктуриране за бъдещи периоди.
• Прехвърляне на тежестта върху бизнеса: Номиналният ръст на данъчно-осигурителните постъпления през 2026 г. се дължи на приходни мерки, които натоварват директно реалната икономика. Сред тях са вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, служебното увеличение на осигурителните прагове, ускоряването на акцизния календар и 30-процентния ръст на винетките. Резервите от изсветляване на сивия сектор са надценени в разчетите.
• Дългова спирала: Отказът от свиване на текущите разходи води до натрупване на нов дълг, който се очаква да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. Лихвените плащания нарастват рязко, изземайки ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване и превръщайки дълговото бреме в структурен дефект на бюджета.

Заключение: В проекта на Закон за държавния бюджет на РБ за 2026 липсва стратегия за провеждане на необходимите структурни реформи в публичния сектор. Вместо решителни консолидационни действия, проектът залага на разходни корекции и дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната и излага публичните финанси на опасност.

Фискален съвет
на България  – СТАНОВИЩЕ

относно проект на Закон за държавния бюджет на
Република България за 2026 г. и Актуализирана
средносрочна бюджетна прогноза за периода
2026–2028 г.

www.fiscal-council.bg

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение
І. Оценка на фискалната рамка и фискалните правила
II. Анализ на приходите по КФП
III. Анализ на разходите по 
IV. Изводи и препоръки 
V. Заключение 

Въведение

Настоящото становище е изготвено в съответствие с разпоредбите на чл. 6 от Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Документът предоставя експертна оценка на Фискалния съвет (ФС) по представения от новосформираното редовно правителство проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г. (ЗДБРБ 2026) и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. (АСБП 2026–2028), публикувани през юни 2026 г. В изпълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички показатели в бюджетната рамка и макроикономическите агрегати за прогнозния период са съставени и представени в евро.

Новата пролетна макроикономическа прогноза за периода 2026–2028 г. е изготвена в условия на повишена геополитическа нестабилност. Икономическият растеж на България бележи известно забавяне в сравнение с предходните две години. Според разчетите на Министерството на финансите (МФ), реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да достигне 2,6% през 2026 г. и да се стабилизира на ниво от 2,5% през 2027 и 2028 г. В номинално изражение БВП се прогнозира да нарасне до 125,25 млрд. евро за 2026 г., 134,59 млрд. евро за 2027 г. и 143,25 млрд. евро в края на прогнозния хоризонт през 2028 г.

Фискалният съвет разработи и оцени алтернативни сценарии за развитието на икономиката през 2026 г., като заложи реалистичен и песимистичен вариант за целите на фискалния анализ. Според реалистичния сценарий на ФС, номиналният БВП се оценява на 126,98 млрд. евро при реален растеж от 2,5% и средногодишна инфлация от 4,2%. Песимистичният сценарий на ФС, отчитащ риска от по-продължителна стагнация при водещите търговски партньори в еврозоната и по-ниско усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), предвижда реален растеж от 1,9% и номинален БВП в размер на 126,66 млрд. евро. ФС препоръчва фискалното планиране да се съобрази с тези алтернативни траектории, за да се минимизират рисковете пред изпълнението на приходите.

І. Оценка на фискалната рамка и фискалните правила

Представената в средносрочната прогноза фискална рамка отразява наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните структурни дисбаланси от предходните години. Разчетите по Консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа предвиждат салдото за 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 5,7% от БВП, което съответства на номинален дефицит от 7,19 млрд. евро. През 2027 г. се планира фискална консолидация до дефицит от 3,8% от БВП, а през 2028 г. се предвижда показателят да се вмести в законовото ограничение от 3,0% от БВП, заложено в Закона за публичните финанси (ЗПФ).

По отношение на сектор „Държавно управление“ (на начислена основа по ЕСС 2010), дефицитът се изчислява на 5,4% от БВП през 2026 г., последван от плавно консолидиране до 3,9% през 2027 г. и 3,3% през 2028 г. Нарастването на дефицита над референтната стойност от 3% от БВП стана причина Европейската комисия да предложи откриване на процедура по прекомерен бюджетен дефицит за България през 2026 г. ФС отбелязва, че траекторията на дефицита е повлияна от ускореното нарастване на военните разходи и отчитането на доставките на военно оборудване. Но не можем да потвърдим, че предвидената дерогация в областта на отбраната ще предотврати наличието на прекомерен дефицит.

По националното разходно правило, ограничаващо размера на публичния сектор (чл. 28, ал. 1 от ЗПФ), планираните разходи по КФП без средствата от ЕС възлизат на 39,3% от БВП за 2026 г., 37,7% за 2027 г. и 37,1% за 2028 г., като по този начин се спазва законовият таван от 40%. Общите консолидирани разходи по КФП обаче (включващи европейското финансиране) достигат 45,4% от БВП през 2026 г., отразявайки интензивните плащания в последната година от изпълнението на проектите по ПВУ.

По дълговото правило консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да нарасне в номинално изражение от 34,6 млрд. евро в края на 2025 г. до 40,4 млрд. евро през 2026 г., 45,4 млрд. евро през 2027 г. и 51,1 млрд. евро през 2028 г. Като дял от БВП дълговата задлъжнялост се покачва съответно до 32,3% през 2026 г., 33,8% през 2027 г. и 35,7% през 2028 г. Въпреки интензивния средногодишен темп на нарастване от 1,9 процентни пункта, нивото на дълга остава значително под референтния таван от 60% от БВП, запазвайки сравнително нисък фискален риск при международно съпоставяне.

II. Анализ на приходите по КФП

Общият размер на приходите, помощите и даренията по КФП за 2026 г. е планиран на 49,62 млрд. евро (39,6% от БВП), което представлява номинален ръст от близо 5,6 млрд. евро спрямо предварителния отчет за 2025 г. В средносрочен план се очаква приходите да достигнат 50,27 млрд. евро през 2027 г. и 53,39 млрд. евро през 2028 г.

Данъчно-осигурителните постъпления са основният стълб в приходната част, като се предвижда да нараснат до 38,44 млрд. евро през 2026 г., 41,43 млрд. евро през 2027 г. и 44,34 млрд. евро през 2028 г. Пакетът от краткосрочни и дългосрочни мерки гарантират ръст през 2026 в размер на 482 млн. евро (на начислена основа).

● Облагане на тютюневите изделия: Изпреварващото реализиране на акцизния календар от 1 август 2026 г. предвижда да генерира 41,9 млн. евро допълнителни приходи за годината. Общият ефект от повишаването на акцизните ставки върху тютюневите стоки възлиза на 155,9 млн. евро за 2026 г.

● Регулация на хазартния сектор: Въвежда се лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт операторите с двукомпонентна държавна такса (6 000 евро фиксирана годишна такса и 10% променлива част върху комисионното възнаграждение). Заложено е блокиране на плащанията към нелицензирани оператори от платежните институции, като общият фискален ефект от мерките в хазарта се оценява на 100,0 млн. евро за 2026 г.

● Мерки на пазара на труда: Повишаването на максималния осигурителен доход на 2 300 евро от 1 август 2026 г. ще осигури допълнителни 90,8 млн. евро. Служебното коригиране на минималните осигурителни прагове по икономически дейности над нивата на МРЗ ще донесе още 50,9 млн. евро през 2026 г.

● Транспортни такси: Увеличението на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. и диференцирането на тол таксите в зависимост от въглеродните емисии на тежкотоварните превозни средства, ще осигурят общо 117,1 млн. евро допълнителни постъпления.

Неданъчните приходи са планирани на ниво от 5,78 млрд. евро за 2026 г. В техния обхват е разчетено внасянето на 100% отчисления от дивидент на държавните предприятия (на стойност 331,2 млн. евро) при намаляване на отчисленията за техните дъщерни дружества от 100% на 70%, което води до нетно ограничаване на приходите от дивидент със 123,0 млн. евро. Помощите и даренията (включващи грантовете от фондовете на ЕС) бележат рязък ръст до 5,39 млрд. евро през 2026 г. поради финализирането на траншовете по ПВУ, след което намаляват до 2,71 млрд. евро през 2027 г.

В рамките на данъчната политика се запазва засиленият фискален контрол върху стоките с висок фискален риск, дигиталното проследяване на веригата за доставки на горива и засиленият надзор над електронната търговия с цел ограничаване на сивата икономика, която по последни оценки достига 34,6% от БВП. Същевременно се прилагат данъчни облекчения под формата на ускорена амортизация за електромобили и допълнително признаване на 25% от разходите за научноизследователска и развойна дейност с общ отрицателен ефект от 20,1 млн. евро през 2026 г.

III. Анализ на разходите по КФП

Общият размер на разходите по КФП (заедно с вноската в общия бюджет на ЕС) за 2026 г. възлиза на 56,81 млрд. евро (45,4% от БВП), като се предвижда умерено свиване до 55,35 млрд. евро (41,1% от БВП) през 2027 г. и плавно нарастване до 57,69 млрд. евро (40,3% от БВП) през 2028 г.

Текущите нелихвени разходи остават основно перо, като държавата предприема редица мерки за фискална консолидация на стойност 604,4 млн. евро нетно увеличение за 2026 г., насочени към ограничаване на автоматизмите:

● Политика по доходите: Прилага се еднократна 5-процентна индексация на индивидуалните заплати в бюджетната сфера на база натрупаната инфлация за 2025 г. (с ефект от 439,0 млн. евро). Преустановява се автоматичното обвързване на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата за страната. Същевременно се налага 10-процентно съкращение на разходите за персонал от 1 септември 2026 г. за повечето разпоредители с бюджет (без общините, делегираните бюджети, болниците и силовите ведомства), което ще спести 85,0 млн. евро през 2026 г.

● Осигурителен модел на държавните служители: Въвежда се задължение за държавните служители (по ЗДСл) и заетите в съдебната власт (по ЗСВ) да заплащат лични осигурителни вноски. От 1 август 2026 г. се определя съотношение осигурител към осигурен 80:20, като от 1 януари 2027 г. то ще се изравни с общия ред за останалите категории работници. За целта индивидуалните основни заплати се компенсират, за да се запази достигнатият нетен доход на служителите.

● Пенсионна и социална политика: Разходите за пенсии по КФП нарастват до 13,58 млрд. евро през 2026 г., отразявайки осъвременяването от 1 юли по „швейцарското правило“ и постепенното повишаване на възрастта и стажа. С цел консолидация се премахва COVID-19 добавката за новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г. Въвежда се нова целева помощ по чл. 12а от ЗСП за великденските и коледните празници (общо 30,0 млн. евро), като същевременно се свиват разходите за партийни субсидии от 4,09 евро на 3,0 евро на глас и се намалява субсидията за вероизповеданията.

● Подкрепа за бизнеса: Разчетени са 225,4 млн. евро допълнителни разходи за компенсации на бизнеса чрез целеви вноски във ФСЕС.

● Финансиране на общински инвестиционни проекти: Фискалният съвет обръща внимание на съществена промяна в режима на финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти. За разлика от предходния подход, при който в ЗДБ се съдържаше поименен списък на проектите и съответните им стойности, новите разпоредби прехвърлят водещата роля по подбора и одобряването на проектите към Министерския съвет и МРРБ. Отпадането на поименния списък от закона намалява степента на контрол и прозрачност при разпределението на значителен публичен ресурс. Поради това Фискалният съвет счита, че промяната следва да бъде съпроводена с ясни критерии за подбор, публична отчетност и редовно оповестяване на решенията за включване и финансиране на проекти.

Капиталовите разходи през 2026 г. достигат значителния обем от 9,36 млрд. евро, разпределени между национално финансиране (4,03 млрд. евро) и европейски фондове (5,33 млрд. евро). Държавата обособява Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026–2028 г. Продължава изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти с общ разчетен ресурс от 1,11 млрд. евро за 2026 г., като Списъкът към ЗДБРБ отпада и се заменя с одобрение от МС на проекти със стартирало изпълнение и сключени споразумения. Предвижда се промяна в ЗОП за ограничаване на възможностите за индексация на действащи строителни договори, което ще спести 285,3 млн. евро. Лихвените разходи по дълга нарастват до 1,06 млрд. евро (1,0% от БВП) през 2026 г., а вноската в общия бюджет на ЕС възлиза на 1,28 млрд. евро.

IV. Изводи и препоръки

Въз основа на изготвения анализ, Фискалният съвет формулира следните изводи и препоръки:

Изоставяне на средносрочните фискални цели и липса на реална консолидация: Планираният дефицит по КФП от 5,7% от БВП за 2026 г. (7,19 млрд. евро) влошава фискалната позиция на страната. Проектобюджетът узаконява трайното надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3% в средносрочен план, като заложеното свиване до 3,8% за 2027 г. и 3,0% за 2028 г. се опира изцяло на оптимистични макроикономически допускания, а не на дълбоки структурни реформи.
Фиктивни реформи при текущите разходи: Въпреки декларираните консолидационни усилия, мерки като 10-процентното съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. имат краткосрочен характер, спестявайки само 85,0 млн. евро на фона на общата разходна експанзия. Липсва стратегия за цялостна административна реформа и оптимизация на числеността на публичния сектор, а вместо това се разчита на механични, еднократни съкращения на бюджети.
Непоследователна и рискова осигурителна реформа: Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски (в съотношение 80:20) към служителите по ЗДСл и ЗСВ се извършва по начин, който изцяло неутрализира фискалния ефект през 2026 г. поради механизма за брутно компенсиране на заплатите с цел запазване на нетния доход. Подобен подход не представлява реална структурна реформа на модела на осигуряване, а единствено прехвърляне на счетоводни пера, което отлага същинското фискално преструктуриране за бъдещи периоди.
Неуправляема дългова спирала и лихвен натиск: Нарастването на консолидирания дълг до 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. е пряка последица от липсата на стратегия за свиване на текущите разходи. Фискалният съвет предупреждава, че темповете на трупане на нов дълг (средно по 5,5 млрд. евро на година) излагат страната на сериозни пазарни рискове. Рязкото покачване на лихвените разходи до 1,78 млрд. евро през 2028 г. (близо 1,4% от БВП) ще започне директно да иззема фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета.
Прехвърляне на фискална тежест към бизнеса чрез приходни палиативи: Липсата на разходни реформи принуждава държавата да търси повишаване на приходите чрез мерки, които натоварват реалната икономика – като вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, служебното увеличение на осигурителните прагове и 30-процентния ръст на винетките. Фискалният съвет подчертава, че резервите за повишаване на събираемостта и изсветляване на сивия сектор (оценяван на 34,6% от БВП) са надценени в разчетите на МФ и не могат да заменят нуждата от реформиране на неефективните публични разходи.

V. Заключение

Фискалният съвет изразява безпокойство спрямо представения проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и АСБП 2026–2028. Документът изключва възможността за реални структурни реформи в публичния сектор. Липсват решителни консолидационни действия. Заложени са козметични разходни корекции и агресивно дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната. Фискалният съвет настоява за радикално преработване на бюджетната рамка чрез реално съкращаване на неефективните държавни разходи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФИСКАЛНИЯ СЪВЕТ:

Д-Р СИМЕОН ДЯНКОВ 

Цялото становище можете да прочетете ТУК

Chat GPT анализ: диагнозата е до голяма степен правилна, но становището е прекалено категорично и на места политически натоварено

Най-силната страна на документа е, че не се оставя да бъде успокоен от формално ниското равнище на държавния дълг, а гледа посоката: висок дефицит, бързо увеличаване на дълга, растящи лихви и липса на достатъчно постоянни мерки. Това е основателна тревога.

Слабостта е, че на няколко места Фискалният съвет преминава от икономически анализ към силно оценъчен и почти публицистичен език — „фиктивни реформи“, „неуправляема дългова спирала“, „приходни палиативи“, „агресивно дългово финансиране“. Тези определения привличат внимание, но не всички са доказани с достатъчно изчисления в самото становище.

Къде Фискалният съвет е прав

1. Дефицит от 5,7% не е дребно временно отклонение

Планираният касов дефицит от 7,19 млрд. евро, или 5,7% от БВП, е много висок за икономика, която не се намира в дълбока рецесия. Това означава, че държавата харчи значително повече, отколкото събира, не само заради извънредна криза, а и поради натрупани постоянни разходи.

Европейската комисия също очаква дефицитът да остане над 4% през 2026 и 2027 г. и свързва проблема с растящите социални разходи, заплатите в публичния сектор и разходите за отбрана. Следователно предупреждението на Фискалния съвет не е изолирана или крайна позиция.

2. Предвиденото свиване на дефицита е отложено и несигурно

Бюджетната траектория предполага дефицитът да спадне от 5,7% през 2026 г. до 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г. Но най-трудните действия се оставят за следващите години.

Това е класически риск при средносрочните прогнози: разходите се приемат сега, а икономиите и реформите се обещават за по-късно. При промяна на правителство, по-слаб растеж или нови политически ангажименти бъдещата консолидация лесно може да бъде отложена.

Затова бих формулирала проблема не като „липса на всякаква консолидация“, а като:

Консолидацията е недостатъчно конкретна, отложена във времето и уязвима към политически и икономически рискове.

Това е по-прецизно от твърдението, че изобщо няма консолидация.

3. Осигурителната промяна за държавните служители действително е до голяма степен счетоводна през 2026 г.

На държавните служители се въвеждат лични осигурителни вноски, но едновременно с това заплатите им се увеличават така, че нетният им доход да не намалее.

Така държавата:

• формално въвежда лична вноска;
• но като работодател компенсира служителя;
• следователно през първия етап икономията за бюджета е малка или липсва.

Фискалният съвет правилно посочва този проблем. Все пак промяната не е напълно безсмислена — тя може да уеднакви бъдещия модел на осигуряване и да направи разхода по-прозрачен. Затова определението „единствено прехвърляне на счетоводни пера“ е малко прекалено категорично.

4. Критиката за общинските проекти е една от най-съществените

Отпадането на поименния списък на общинските проекти от закона и прехвърлянето на решенията към Министерския съвет и МРРБ е реален проблем.

Когато става дума за над 1,11 млрд. евро, трябва да е публично известно:

• кой проект е одобрен;
• по какви критерии;
• за каква стойност;
• какво е изпълнението;
• защо един проект е предпочетен пред друг.

Тук становището е конкретно и убедително. Намаляването на парламентарната видимост без силен публичен регистър увеличава риска от политическо и непрозрачно разпределение на средствата.

5. Правилно е предупреждението за лихвените разходи

Дългът сам по себе си не е единственият проблем. Важна е цената му.

Ако лихвените разходи нараснат от около 1,06 млрд. евро през 2026 г. до 1,78 млрд. евро през 2028 г., още приблизително 720 млн. евро годишно ще се плащат за обслужване на вече натрупан дълг, вместо за инвестиции, образование, здравеопазване или намаляване на данъчната тежест.

Това е реалният механизъм, чрез който хроничният дефицит започва да ограничава бъдещите бюджети.

Къде становището преувеличава

1. „Неуправляема дългова спирала“ не е точният термин

Тук има вътрешно противоречие.

В началото документът признава, че дългът ще достигне около 35,7% от БВП през 2028 г., ще остане значително под границата от 60% и ще запази сравнително нисък риск при международно сравнение. По-късно същата динамика е наречена „неуправляема дългова спирала“.

И двете твърдения не могат да бъдат напълно верни едновременно.

При дълг около 35–36% от БВП България не е в непосредствена дългова криза. Европейската комисия също прогнозира дълг около 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.

По-точно би било да се каже:

Дългът остава сравнително нисък, но темпът на нарастването му е тревожен и не е устойчив, ако високите дефицити се превърнат в постоянни.

Тоест проблемът не е сегашният размер, а траекторията.

2. Няма достатъчно доказателства, че прогнозата за 2027–2028 г. се крепи „изцяло“ на оптимистични допускания

Становището твърди, че свиването на дефицита се опира изцяло на оптимистична макроикономическа прогноза. Но в краткия документ няма пълна таблица, която да покаже:

• каква част от подобрението идва от растежа;
• каква — от еднократното приключване на разходи;
• каква — от постоянни приходни мерки;
• каква — от реални съкращения;
• какъв ще бъде структурният и първичният баланс.

Без тази разбивка думата „изцяло“ е по-силна от доказателствата.

3. Предлаганото решение е твърде общо

Фискалният съвет настоява за „радикално преработване“ и „реално съкращаване на неефективните държавни разходи“.

Но не казва достатъчно конкретно:

• кои разходи са неефективни;
• с колко да бъдат намалени;
• от кога;
• кои групи ще бъдат засегнати;
• какъв ще бъде ефектът върху растежа и публичните услуги.

Това е най-големият недостатък на становището. Лесно е да се поиска съкращение на „неефективните разходи“, но практически всяко голямо перо има реални получатели — пенсионери, служители, болници, общини, бизнес, отбрана.

За да се намали дефицитът от 5,7% до 3%, са необходими мерки за милиарди, а не само административни икономии.

4. Критиката към приходните мерки е едностранна

Фискалният съвет определя увеличаването на максималния осигурителен доход, осигурителните прагове и винетките като прехвърляне на тежест към бизнеса.

Това е вярно в значителна степен, но липсва анализ:

• кои предприятия ще бъдат най-засегнати;
• дали по-високите прагове ограничават недекларирания труд;
• дали максималният осигурителен доход е изостанал спрямо ръста на заплатите;
• как увеличението на винетките се съпоставя с разходите за пътища;
• каква част от тежестта ще бъде прехвърлена към крайните потребители.

Мерките може да са лошо калибрирани, но не всяко увеличение на приходите автоматично е „палиатив“.

Един важен процедурен нюанс

Становището правилно отбелязва риска от процедура за прекомерен дефицит. Европейската комисия установява, че дефицитът над 3% през 2026 г. не може да бъде обяснен изцяло с увеличените разходи за отбрана — според нейната оценка дори без увеличението на тези разходи дефицитът би бил около 3,5%.

Но трябва да се прави разлика между:

• доклад и предложение на Европейската комисия;
• решение на Съвета на ЕС, че съществува прекомерен дефицит;
• официално започнала процедура.

Към момента официалната страница на Комисията все още посочва, че няма действаща процедура за България, макар да са предприети стъпки за нейното откриване.

Какво означава всичко това за хората и бизнеса

Същинската тежест на бюджета няма да се усети само чрез думата „дефицит“. Тя ще се прояви чрез:

• по-високи осигурителни разходи за част от работодателите и по-високоплатените служители;
• увеличение на винетките и транспортните разходи;
• вероятно поскъпване на тютюневите изделия;
• по-силен контрол върху електронната търговия и стоките с фискален риск;
• ограничаване на разходите за персонал в части от администрацията;
• по-малко пространство за бъдещи данъчни облекчения;
• риск следващи правителства да бъдат принудени или да намаляват разходи, или да повишават приходи и данъци.

Обобщената ми оценка

Бих оценила становището така:

По същество: сериозно и в голямата си част основателно предупреждение.

Като анализ: полезно, но прекалено кратко за силата на направените заключения.

Като език: по-остро и политизирано, отколкото е желателно за независим фискален орган.

Най-правилната теза: България все още няма опасно висок дълг, но е поела опасна посока — постоянните дефицити постепенно превръщат ниския дълг от предимство в изчерпващ се резерв.

Най-слабата теза: че вече сме в „неуправляема дългова спирала“. Това засега е преувеличение.

Моята най-точна формулировка би била:

Бюджетът не поставя България непосредствено пред фалит или дългова криза, но нормализира прекалено високия дефицит и отлага трудните решения. Ако тази политика продължи няколко години, нарастващите лихви и постоянните разходи ще принудят държавата към по-болезнени данъчни увеличения или съкращения в бъдеще.

Chat GPT: Възможна ли е по-добра стратегия

По-добра стратегия има — и тя не е нито механично орязване на всичко, нито опит дефицитът да се запълни основно с по-високи осигуровки, винетки и такси.

Основният проблем на сегашния проект е, че смесва три различни задачи:

1. покриване на текущия недостиг през 2026 г.;
2. трайно намаляване на структурния дефицит;
3. финансиране на инвестиции и отбрана.

Тези задачи трябва да се решават с различни инструменти.

Колко голям е проблемът

По числата в становището касовият дефицит е 7,19 млрд. евро, или 5,7% от БВП. При прогнозен БВП от 125,25 млрд. евро дефицит от 3% би бил около 3,76 млрд. евро. Следователно разликата е приблизително 3,43 млрд. евро. Това е прекалено голяма сума, за да бъде събрана чрез козметични административни икономии или само чрез по-добра събираемост.

Важно е и друго: бюджетният дефицит от 5,7% е на касова основа, докато Европейската комисия прогнозира около 4,1% за сектор „Държавно управление“ по европейската методология. Двата показателя не са идентични и правителството трябва ясно да публикува прехода между тях. Комисията вече оценява, че критерият за дефицита не е изпълнен, включително след отчитане на допълнителните разходи за отбрана.

По-разумната траектория

Не бих се опитвала дефицитът да бъде свален до 3% още през оставащите месеци на 2026 г. Това би довело или до блокиране на плащания, или до хаотично спиране на инвестиции и обществени услуги.

По-реалистична стратегия е:

Това са примерни стратегически цели, а не официална прогноза. Те трябва да бъдат приведени и към европейския показател за сектор „Държавно управление“ и към евентуалната корективна траектория на ЕС.

Първа фаза: стабилизиране през 2026 г.

Целта трябва да бъде корекция от около 0,9–1,2% от БВП, тоест приблизително 1,1–1,5 млрд. евро, вместо опит да се намерят наведнъж над 3,4 млрд. евро.

1. Спиране на новите постоянни разходи

До края на 2026 г. не трябва да се приемат нови постоянни увеличения на:

• заплати;
• добавки;
• субсидии;
• социални плащания без доходен критерий;
• щатни бройки.

Изключение трябва да има за предварително поети законови задължения и за критични системи като здравеопазване, образование, сигурност и социална защита.

Това е по-важно от еднократно орязване, защото permanentните разходи се пренасят във всяка следваща година. Европейската комисия също посочва, че големи постоянни увеличения на разходите без трайно финансиране са сред причините за продължаващите дефицити.

2. Не 10% механично съкращение, а замразяване и функционален преглед

Предвиденото общо 10-процентно намаляване на разходите за персонал е груб инструмент. То може да засегне едновременно претоварени и излишно раздути администрации.

По-добър вариант е:

• временно замразяване на незаетите позиции;
• ограничаване на новите назначения;
• преглед на дублиращите се дирекции и агенции;
• обединяване на административни и счетоводни дейности;
• централизиране на покупки, информационни системи и управление на имоти;
• индивидуални планове за преструктуриране на всяко ведомство.

Така числеността може да се намалява чрез естествено текучество и закриване на ненужни функции, а не чрез еднакво орязване на всички.

3. Отлагане само на неподготвените инвестиции

Не бива капиталовите разходи да се режат първи, защото така дефицитът временно изглежда по-добре, но икономиката губи инфраструктура и бъдещ растеж.

Трябва да бъдат запазени:

• проектите с европейско финансиране;
• проектите с приключили обществени поръчки;
• ремонтите, без които активите ще се разрушават;
• инвестициите с доказана икономическа и обществена възвръщаемост.

За отлагане са проектите без готовност, без разрешителни, без реалистичен график или с неубедителна оценка на ползите. Европейската комисия отбелязва, че делът на разходите, подпомагащи растежа, е под 15% от общите публични разходи, докато социалните и текущите разходи заемат много по-голяма част.

Втора фаза: истинската реформа през 2027 г.

1. Нова система за заплатите в публичния сектор

Трябва да се прекрати практиката отделни професионални групи автоматично да обвързват заплатите си със средната работна заплата или с друг непрекъснато растящ показател.

Необходимо е единно правило, отчитащо:

• сложност и отговорност на длъжността;
• недостиг на специалисти;
• резултати от работата;
• регионални особености;
• възможностите на бюджета.

Това не означава замразяване на заплатите завинаги, а премахване на автоматизма, при който разходът расте без ново политическо решение.

2. Пенсионна политика без отнемане на придобити права

Не бих препоръчала рязко намаляване на пенсии или отказ от „швейцарското правило“. По-разумната промяна е:

• празничните добавки да бъдат насочени само към хората под определен доход;
• всички допълнителни плащания да имат посочен източник на финансиране;
• да се ограничи създаването на нови необезпечени привилегии;
• да се анализират специалните режими и ранното пенсиониране;
• да се укрепи вторият пенсионен стълб, вместо все по-голяма част от системата да се финансира чрез трансфери от държавния бюджет.

Европейската комисия определя дефицита в пенсионната система като структурен и предупреждава, че застаряването ще увеличава натиска върху пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи.

3. Преглед на субсидиите и компенсациите

Всяка субсидия и компенсационна програма трябва да има:

• краен срок;
• измерима цел;
• публичен списък на получателите;
• годишна оценка на резултата;
• автоматично прекратяване, ако не бъде изрично продължена.

Подкрепата за бизнеса не трябва да се превръща в постоянно компенсиране на пазарни цени без критерии. Помощ трябва да се предоставя при доказан системен риск или за инвестиции, които повишават производителността.

4. Здравеопазване: контрол върху резултатите, не само върху бюджетите

Самото ограничаване на парите за здравеопазване няма да реши проблема. Необходими са:

• общи електронни обществени поръчки;
• контрол върху дублиращи се дейности;
• плащане според резултат и качество;
• реална оценка на болничната мрежа;
• повече средства за профилактика и извънболнична помощ.

Целта трябва да бъде по-добра услуга за същия ресурс, преди да се обсъжда ново увеличение на вноските.

Chat GPT:  Каква приходна политика е по-добра

Не внезапни увеличения, а предвидими формули

Максималният осигурителен доход може да се актуализира, но не чрез произволен скок от конкретна дата. По-добре е да бъде обвързан с ясна формула — например определено съотношение към средния осигурителен доход — и да се актуализира веднъж годишно.

Така фирмите могат да планират разходите си, а правителството не използва осигурителния праг като авариен бюджетен инструмент.

По-малко облагане на труда, по-добро облагане на собствеността

България не трябва постоянно да прехвърля допълнителната тежест върху труда, заплатите и работодателите. По-устойчивата посока е постепенно осъвременяване на данъчните оценки на имотите и местните данъчни основи, съчетано със защита за нискодоходни собственици на единствено жилище.

Това би позволило на общините да имат повече собствени приходи и по-малка зависимост от политически разпределяни трансфери. Европейската комисия изрично посочва, че по-силните собствени приходи от имуществени и автомобилни данъци могат да подкрепят местното развитие и да подобрят данъчната система.

Събираемостта да не се записва предварително като сигурен приход

Борбата със сивата икономика е необходима, но очакваните приходи от нея не бива автоматично да се използват за финансиране на постоянни разходи.

Правилото трябва да бъде:

Допълнителна събираемост се включва в постоянната бюджетна рамка едва след като бъде доказана поне за една пълна година.

Европейската комисия също определя приходите от мерки срещу укриването на данъци като краткосрочни и трудно предвидими, когато липсват по-дълбоки промени в данъчната система.

Общинските проекти трябва да бъдат напълно публични

Тук бих била дори по-категорична от становището.

Трябва да има публичен електронен регистър с:

• община;
• проект;
• първоначална и актуализирана стойност;
• критерии и получени точки;
• изпълнител;
• платени средства;
• процент на изпълнение;
• изменения на договора;
• снимки и документи за извършеното.

Не е достатъчно Министерският съвет да съобщава кои проекти е одобрил. Трябва да е видно и защо ги е одобрил. Самото становище правилно предупреждава, че отпадането на поименния списък намалява контрола и прозрачността при разпределянето на 1,11 млрд. евро.

Необходим е отделен план за отбраната

Разходите за отбрана не трябва да се смесват с общото оправдание за всички други дефицити.

Необходим е отделен многогодишен план, който показва:

• кое е еднократна доставка;
• кое е постоянен разход за персонал и поддръжка;
• какво се финансира със заем;
• какво ще остане след изтичане на европейското облекчение;
• как ще се плаща обслужването и експлоатацията на закупеното оборудване.

Европейският фискален борд предупреждава, че гъвкавостта за отбрана не трябва да води до общо и ненасочено фискално разхлабване и препоръчва страните предварително да подготвят начин за постоянно финансиране на по-високите отбранителни разходи.

Най-важното бюджетно правило

Бих въвела следното правило за поне три години:

Нито един нов постоянен разход не се приема без посочен постоянен приход или без закриване на друг постоянен разход със същата стойност.

То трябва да важи за:

• заплати;
• пенсии и добавки;
• данъчни облекчения;
• субсидии;
• нови администрации;
• социални програми.

Освен това поне 70% от всички приходи над плана трябва да отиват за намаляване на дефицита и дълга, а не автоматично да се разпределят като допълнителни разходи.

Chat GPT:  Как бих преработила сегашния бюджет

Бих направила шест основни промени:

1. Намаляване на касовия дефицит за 2026 г. поне до около 4,5–4,8%.
2. Замяна на механичното 10-процентно орязване с функционален преглед на администрацията.
3. Публичен поименен регистър и точкова система за общинските проекти.
4. Отделяне на еднократните разходи от постоянните ангажименти.
5. Публикуване на пълен преход между касовия дефицит, дефицита по европейската методология, първичния и структурния баланс.
6. Задължителна тригодишна оценка на всяка мярка — колко струва през текущата и през следващите две години.

Същността на по-добрата стратегия

По-добрата стратегия не е просто „по-малко разходи“. Тя е:

По-малко автоматични и политически разходи, повече прозрачни и производителни инвестиции, предвидима данъчна политика и постепенно, но задължително връщане на дефицита под 3%.

Така няма да се задуши икономиката през 2026 г., но и няма трудните решения отново да бъдат оставени за следващо правителство.

Анализът и стратегията са на Chat GPT.